Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 67

гр. Свищов, 28.04.2011 г.

 

            Свищовският районен съд в публично заседание на 29.03.2011 година в състав:     

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА РАДЕВА

при секретаря Г.И.  като разгледа докладваното от съдията НАХД № 29 по описа на съда за 2011 год. на СвРС , за да се произнесе, взема предвид:

           

Жалба срещу Наказателно постановление № С-05/06.08.2010 г. на  Директора на РИОСВ гр.Велико Търново.

 

Жалбоподателят „Свилоза” АД, гр.Свищов представляван от Михаил Колчев  обжалва  Наказателно постановление № С-05/06.08.2010 г.  на Директора на РИОСВ гр.Велико Търново, с което на основание чл. 69, вр. с §1,т.6 ДР на ЗООС, чл.1 и чл.15,ал.7 от Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми е наложено административно наказание- текуща месечна санкция в размер на 2000 лева всеки месец, считано от 22.07.2010 г. Твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и недоказано и моли да бъде отменено. В съдебно заседание редовно призован се представлява от адв. Бадев от ВТАК.Поддържа жалбата.

            Ответникът по жалбата РИОСВ Велико Търново,  редовно призован се представлява от АДВ.И. от САК. Оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и правилно. 

            Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

      С Наказателно постановление № С-05/06.08.2010 г.  на Директора на РИОСВ гр.Велико Търново на основание чл. 69, вр. с §1,т.6 ДР на ЗООС, чл.1 и чл.15,ал.7 от Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми е наложено административно наказание текуща месечна санкция в размер на 2000 лева на месец, считано от 22.07.2010 г. на дружеството жалбоподател за това, че  при извършена проверка  по сигнали на жители на гр.Свищов на 22.07.2010 г. около 14,30 часа на пункт на ул.Цанко Церковски №2 пред Общината се усеща специфична  миризма, характерна за емисиите от производството на сулфатно избелена целулоза от Завода за целулоза, Западна индустриална зона собственост на „С.” АД ***, която остра и интензивна миризма на метилмеркаптани предизвиква промени в качеството на атмосферния въздух, водещо до влошаване качеството на живот на хората в квартала. В наказателното постановление още е отразено, че са подавани сигнали на 02.04.;09.04. и 29.06.2010 г. , като са приложени и съответно протоколи за проверки № КЧВ-ВИ-15/02.04.2010 г.; протокол № ПД-СИ-02/09.04.2010 г.; протокол №  ПД-СИ-03/10.04.2010 г. и протокол № ПСД-СИ-05/30.06.2010 г. В протоколите са отразени констатации на ст. експерт при РИОСВ Велико Търново от извършените проверки, при които се е установила  неприятна миризма в резултат на допуснати аварии. Със заповед № 245/05.07.2010 г. на директора на РИОСВ Велико Търново по повод постъпилите жалби и сигнали за неприятни миризми  от дейността на инсталация за производство на сулфатно избелена целулоза от широколистна дървесина и на карбоксиметил целулоза собственост на „С.” АД е назначена комисия от пет човека-представители на РИОСВ В.Търново, Община Свищов, представител на „С.” АД и на „Свилоцел” ЕАД със задача да установи наличие на неприятни миризми при подаден сигнал.  От приложения протокол от 22.07.2010 г. за проверка № КЧВ-ЕД-51/22.07.2010 г. е видно, че комисия в състав инж.E. Д.-началник сектор КЧВ при РИОСВ –председател и членове- инж.С. С.-началник сектор „Превантивна дейност” към РИОСВ В.Търново, инж.М.Я.-ст експерт „Екология” при Община Свищов; инж.А. Х.-началник отдел „Координация” в „С.” АД и инж.Й. Г.- изп.директор на „Свилоцел” ЕАД. В протокола е записано, че се е установила специфична миризма в района пред Община Свищов, характерна за  производството на сулфатно избелена целулоза-метилмеркаптани. Протоколът е връчен на инж.Ал.Х. като той и инж.Г. са го подписали с „ОМ”. /особено мнение/., депозирани и до директора на РИОСВ в писмен вид.  По делото бяха събрани и гласни доказателства. Св. Й. Г. – изпълнителен директор на „Свилоцел” ЕАД заяви, че дружеството е собственик на активите на Завода за целулоза, а от своя страна „С.” АД е собственик на „ Свилоцел” ЕАД. Участвал като член на комисията в извършената проверка и след като обиколили няколко пункта в различни точки на града установили, че няма миризма, но когато се върнали, за да напишат протокол някой се обадил на друг член от комисията, че има миризма, след което възобновили проверката. Пред Общината другите членове на комисията заявили, че им мирише на целулозен завод, но той не усетил нищо.Твърди, че е миришело до ДЗС на сяра, тъй като там имало минерален извор. Твърди, че имат пречиствателни съоръжения и понякога в самия завод мирише, но като жител на града той не бил усетил нищо. От производството на целулоза се отделяли химични съединения, но имало пречиствателна станция. Св. А. Х. към момента на проверката е работел в „Свилоза” АД, понастоящем е пенсионер. Според него проверката била през лятото и на различните пунктове на града, в които комисията е била, не са установили да има миризми. След  като слезли в „Свилоза” някой се обадил и отново подновили проверката като отишли пред Общината. Там той не усетил никаква миризма.Твърди, че миризмата на метилмеркаптани, които се отделят при производството на целулоза е специфична и има такава, но на територията на завода; той като жител на града не усещал такава миризма. Твърди, че „Свилоза” не произвежда нищо, а целулоза се произвежда от „Свилоцел”. Заяви, че на площадката на „Свилоза” работи Завода за целулоза и „Свилоза Ярн”, който същи емитира сяросъдържащи съединения.     Св. С. С. е началник сектор „Превантивна дейност” в РИОСВ. Описа начина на извършване на проверката, която се провела на различни пунктове на града чрез душене като трябвало да се върви по посоката на вятъра. Заяви, че едва след като получили обаждането от Общината и отишли там, усетили специфичната миризма, която се усеща и в Завода за целулоза. Заяви още, че е задължение на оператора „Свилоза” собственик на  „Свилоцел” ЕАД да задържа и ограничава неприятните миризми като това условие е залегнало в комплексното разрешително на „Свилоза” АД. Твърди, че „С.” АД е оператор по комплексното разрешително, като „Свилоза Ярн” има отделно комплексно разрешително. Заяви още,  че по време на проверката „Свилоза Ярн” не е работил, за което има писмо до РИОСВ /приложено към делото/ .Също така заяви, че от ТЕЦ Свилоза не се отделят метилмеркаптани. Св.E. Д. е началник сектор „Качество на атмосферния въздух” в РИОСВ . Описва начина на извършване на проверката като също заяви, че усетената миризма пред Общината не е например на изхвърлен боклук, а идва от „Свилоза”, където се отделят метилмеркаптани в резултат производството на целулоза. Също твърди, че комплексното разрешително издадено от Министерството на околната среда е на „Свилоза”, а обекта се ползва от „Свилоцел”.  Св.М.Я. е ст. експерт в звено „Екология”  в Община Свищов. Заяви, че на 22.07.2010 г. започнали обиколка на града по пунктовете, като не усетили миризма; такава се усетила следобед към 13,30 и била установена от тях на пункта пред Общината. Заяви, че като инженер химик разпознава миризмата, която се излъчва и това е миризма на метилмеркаптан от целулозния завод .Твърди, че тази миризма не може да идва от ТЕЦ-а, нито от „Свилоза Ярн”. Твърди, че в периода на проверката миризмата се усещала много често, за което зачестили и подаваните сигнали от граждани на Свищов.

 При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима-подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице. По същество е неоснователна.

Съдът не споделя направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. По отношение на това, че не „С.” АД е наказателноотговорното лице, съдът намира това възражение за неоснователно. Видно от приложените справки от търговския регистър „С.” АД е 100% собственик на капитала на „Свилоцел” ЕАД, който от своя страна е 100% собственик на Завода за целулоза, от производството на който според административнонаказателната преписка се отделя миризмата на метилмеркаптани.       Не се оспори в този аспект, че именно на „С.” АД като оператор е дадено комплексно разрешително от МОСВ, а съгласно  §1, т. 43. от ДР  на ЗООС  "Оператор" е всяко физическо или юридическо лице, по отношение на което е налице една от следните характеристики: експлоатира определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация; контролира експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или инсталация; разпорежда се и взема решения относно настоящото или бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията. От горното съдът намира, че всички предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на оператора  „С.” АД са налице, доколкото същия отговаря на всички посочени критерии съгласно ЗООС. На следващо място възражението досежно реда за налагане на административно наказание е също неоснователно. В действителност  според Наредба за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми при констатирано нарушение санкцията се налага със заповед, но съгласно чл.69 ал.1 от Закон за опазване на околната среда при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции, които според ал.2 на същата разпоредба се налагат с наказателно постановление от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица. Тъй като законът е по- висш нормативен акт от наредбата очевидно е, че при противоречие следва да се прилагат разпоредбите на акта с по- висок ранг, тоест наказващият орган правилно е обективирал санкцията в наказателно постановление /издадено след констатирането на нарушението  в протокол от извършената проверка според реда в закона./ Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за това, че за едно и също нарушение има две наложени санкции. От приетата като доказателство заповед № С-5-2-54-2/29.10.2010 г.  се установява, че с нея е отменена заповед № С-5-2-54-1/23.10.1997 г. считано от   06.08.2010 г, като със заповедта от 1997 г. на „С.” АД е наложена текуща месечна санкция от 187,46 лв. за разпространението на неприятни миризми. Спазен е реда на чл. 12 от Наредба за реда за определяне и налагане на санкциипри увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми , според който,   когато контролните органи на МОСВ извършат проверка на санкционираните лица и констатират нови завишени стойности на замърсяващите вещества и показатели, министърът на околната среда и водите или упълномощеното лице по чл. 2, ал. 2 със заповед отменя наложената санкция и налага нова санкция по реда на чл. 7 и 8. Тъй като съдът не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление то същото следва да бъде разгледано по същество. Според показанията на разпитаните свидетели на 22.07.2010 г. е извършена проверка от комисия определена със заповед на директора на РИОСВ В.Търново по повод множество сигнали от граждани на гр.Свищов за излъчване на неприятни миризми. Свидетелите дадоха идентични показания досежно начина на извършването на проверката / на няколко пункта в града, спазвайки инструкцията за определяне разпространението на неприятни миризми/, както и за това, че при първоначалната проверка на нито един пункт не се е усетила миризма.След депозиран сигнал от Общината, че там се усеща миризма комисията отново е отишла на площада на ул. Ц.Церковски и оттам започват противоречията в свидетелските показания , въз основа на които съдът условно определи две групи свидетели. Първата група е от св.Г. и св.Х.-първия от тях изпълнителен директор на „Свилоцел” ЕАД, а втория –бивш служител на „Свилоза” АД. Двамата като членове на комисията заявиха, че не са усетили неприятната миризма на площада пред Общината, а ако е имала такава все пак, то тя не е идвала от „Свилоза”. Според тях отделяната при производството на целулоза миризма на метилмеркаптан остава само на площадката на завода и те като жители на града не били усещали нищо. Св.Х. дори оприличи неприятните миризми, които се усещат в града като идващи от боклуците в контейнерите. Втората група свидетели, които са служителите на РИОСВ В.Търново и еколога на Община Свищов-св.Д., С. и Я. обратно на първите двама заявиха, че при връщането си на площада са усетили специфичната мирзима на метилмеркаптани, която   се отделя от производството на целулоза. Съдът кредитира показанията на втората група свидетели. Св.Г. е изпълнителен директор на собственика на Завода за целулоза и като такъв съдът го счита за заинтересован от изхода на делото и не кредитира неговите показания още повече, че те не отговарят на останалите доказателства. Показанията на св.Х. съдът не кредитира по същите причини макар, че същия е вече пенсионер, тоест бивш служител на дружеството. Вярно е, че св.Д. и св.С. от своя страна са служители на контролния орган и за тях жалбоподателя би възразил, че също може да не са обективни, но техните показания се подкрепят от показанията на св.Я., която не е нито служител на дружеството жалбоподател, нито на административнонаказващия орган. Освен това неприятните миризми, които се излъчват от производството на целулоза са известен факт на всички жители на гр.Свищов като тази специфична миризма не може да бъде объркана нито с миризмата, която се разпространява от биозавода в Румъния, намиращ се на отсрещния бряг на р.Дунав,  нито с миризмата на разлагащи се боклуци. Тъй като производствата, при които се излъчва миризма на метилмеркаптани на площадката на „Свилоза” са според свидетелите или от Завода за целулоза или от „Свилоза Ярн”, за който обаче има писмено доказателство, че през процесния период не е работил, то неприятните миризми, влошаващи качеството на атмосферния въздух съдът счита безспорно доказано да са се излъчвали от Завода за целулоза. От горното съдът намира, че нарушението е безспорно доказано, правилно е ангажирана отговорността на дружеството “Свилоза” АД, жалбата е неоснователна, а  наказателното постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 пр.едно от ЗАНН съдът

                      

                                                РЕШИ:

 

                     Потвърждава Наказателно постановление № С-05/06.08.2010 г.  на Директора на РИОСВ гр.Велико Търново издадено въз основа на протокол за определяне на неприятните миризми № КЧВ- ЕД-50/22.07.2010 и протокол за проверка № КЧВ-ЕД-51/22.07.2010 г. , с което на „С.” АД ЕИК 814191178 седалище и адрес на управление гр.Свищов, Западна индустриална зона, представляван от М.Г.К.-изпълнителен директор и физическо лице представител на КБД С.А. Люксембург, чуждестранно юридическо лице, ЕИК 003210502 сл.адрес гр.Свищов, Западна индустриална зона и К.Б.Д. председател на СД, сл.адрес гр.Свищов, Западна индустриална зона заедно и поотделно,  е наложено административно наказание   текуща месечна санкция в размер на 2000 лева на месец, считано от 22.07.2010 г.  за това, че  при извършена проверка  по сигнали на жители на гр.Свищов на 22.07.2010 г. около 14,30 часа на пункт на ул.Цанко Церковски №2 пред общината се усеща специфична  миризма, характерна за емисиите от производството на сулфатно избелена целулоза от Завода за целулоза, Западна индустриална зона, собственост на „С.” АД ***, която остра и интензивна миризма на метилмеркаптани предизвиква промени в качеството на атмосферния въздух водещо до влошаване качеството на живот на хората в квартала, с което е нарушен чл.  69, вр. с §1,т.6 ДР на ЗООС, като законосъобразно.

 

                     Решението пoдлежи на  касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението пред Великотърновски Административен съд, чрез Районен съд Свищов.

                                                                             

                                                                   Районен съдия: